Картите на времето
Орисницата прати ми граблива птица да разкъса младата ми плът.
Да забие остри нокти в малкото телце, закътано като пашкул
в утробата.
Разсичаше ме болката неистово – на части, като с нож – къс по къс
във точни, непрекъсващи отрязъци от Времето.
Смали се То. Изчезна сякаш изведнъж. На пресекулки дишах с парещ
дъх и със очи отворени, но времето го нямаше. И никой нямаше да чуе
стонове безпаметни и глухо виещи.
И молех се с изтръпнали и посинели устни: ”О Всевишни, укрепи ме,
да опазя тупкащото сърчице във мен от черната прокоба!
Влей ми сила, майчината сила, да родя живота, който тръпне и напира в мен!”
И Времето дойде отново. Издигна ме с ръце железни. Отгоре вля се сила
нечовешка с бляскав сноп от светлина. Разби се в мене сякаш канара и
запокитиха се тежките отломки по птицата граблива.
Изчезна с грак зловеща и прокобна. Изгуби се в едно със черната орисница
И времето дойде отново – както някога – всевластно и всесилно, напористо
връхлетя и ме затрупа с потънали във прах картини, сега излъскани и съживени.
Изсипа в дланите ми карти – точно двадесет и седем на брой.
На всяка карта – от най-малката до най-голямата – с твоят лик.
И времето мени го устремно и невъобразимо бързо. От малко палаво
момче – до стройния, голям и силен мъж.
От днес нататък Времето ще сипе в твойте длани карти на един раздран,
кървящ живот.
И знай – това е моят!
Запази ги тези карти, стенещи от болка и покруса и с целувка запечатай
ме завинаги в сърцето мъжко!!